събота, 10 декември 2016 г.

Blogmas day 10: "Перфектна химия" - ревю, ама не точно.

Здравейте прекрасни!



В днешния леко закъснял блогмас, но все пак точно навреме, ви представям "нещо като ревю, ама не точно", което май ще ми стане запазена марка. Проблема е там, че когато прочета една книга и тя е все още прясна в съзнанието ми, е много трудно да си събера мислите и да изкажа компетентното си мнение(хаха, кого залъгвам, аз не съм грам компетентна). Надявам се редовете по-долу да не са твърде хаотични.


Съвременна история за невъзможната любов.
В гимназията Феърфийлд, в предградията на Чикаго, всички знаят, че общуването между съученици от южната и северната част на града може да бъде взривоопасно.
Бритни Елис живее в северната. Тя е богата и красива, златното момиче на училището. С една дума - има перфектен живот. Или поне умело успява да накара всички около нея да вярват в това. Но зад безупречната репутация на Бритни се крият сложни семейни отношения...
Алехандро Фуентес живее в южната - бедняшката част на града. Той е корав и груб, известен сред съучениците си като лошото момче, член на опасната банда „Кървавите латиноси“, от която можеш да се откачиш единствено с цената на живота си. Затова никой не е наясно с най-голямата му тайна – желанието му да излезе от бандата и да постъпи в колеж.
Когато през последната година от гимназията Бритни и Алекс са принудени да си партнират в часовете по химия, те изобщо не са очаровани. А арогантността на Алекс му изиграва лоша шега, когато се хваща на бас с един от приятелите си, че ще успее да свали Бритни. И когато между двамата започват да прескачат искри, никой не предполага, че това, което в началото е било невинна игра, съвсем скоро ще се превърне в сериозна опасност, когато бандата се почувства застрашена...

Обичам такива книги. Онези с "досадно" познатия сюжет, който винаги те очарова по някакъв начин. Тази книга беше именно такава - нищо, което вече да не съм чела, но въпреки това уникално по един свой собствен начин. Именно това ме накара да се влюбя.
Написана по лек и приятен начин, книгата беше изключително лесна за четене и именно това доведе до бързото финиширане - това, а също така и факта че се увлякох твърде много и нямах намерение да я оставя докато историята не приключи. Нали знаете, още една глава...после само още една, още малко и накрая часът е два през нощта, а аз още се взирам в екрана на Киндъла.

Мразя се за дето толкова време отлагах да я започна, но в крайна сметка твърде много блогъри ми я препоръчаха чрез ревютата си и дори и с огромно закъснение реших да й дам шанс. Така се радвам, че го направих!

“We're actors in our lives, pretendin' to be who we want people to think we are.”

Главната героиня Бритни Елис - звездата, принцесата, главната мажоретка, перфектната дъщеря и перфектното гадже, перфектната приятелка - но в нея няма нищо перфектно, това което тя не разбира е че няма нищо лошо в това да не бъдеш перфектен. Изкривеното й мислене води до една душевна битка, с която Бритни трудно може да се справи, но автора отлично ни превежда през етапите на промяната у нея, докато накрая тя не открива себе си. Бях толкова щастлива когато най-сетне захвърли всичко и прие факта, че да бъде себе си е най-добрият вариант.

“I don't deserve you. You know that, querida, don't you?”

И от другата страна е той - лошото момче, за което всички знаем че не е лошо - Алехандро Фуентес, който те кара едновременно да се влюбиш и да мразиш. С противоречивият си характер и недообмислени действия, не веднъж ми се искаше да се разкрещя на измисления персонаж, който бях взела твърде много присърце. Исках, типично като майка, да му налея акъл в главата и да го накарам да зареже всичко опасно с, което се беше захванал.
Въпреки това, Алекс е същинско съкровище! Момчето, в което всяко момиче би се влюбило стига да му дадеш шанс.
Обожавам връзката им! Толкова първична и истинска, пълна с адски много неизказани думи и чувства, които накрая се изляха върху тях. Обожавах начина, по който я наричаше "mamacita", това ми стана любимото обръщение.

“I'm losing control."-Brittany
Mamacita, I've already lost it."-Alex”

Както винаги, спирам до тук, защото това е "ревю, ама не точно". Това са главните мисли, които се въртят в главата ми след края на книгата, наред с още толкова, които са твърде объркани за да изразя. Ще кажа само, че ако още не сте я чели - НАПРАВЕТЕ ГО, аз лично нямам търпение да захвана следващата книга още утре.


Благодаря ви за отделеното време!
Останете позитивни и прекрасни!


~ Нина.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Предоставено от Blogger.
written on my heart © , All Rights Reserved. BLOG DESIGN BY Sadaf F K.