Навярно съм последната, която се добра до тази поредица. Доста време се борех със себе си чудейки се дали искам да й отделя от времето си за да я прочета, или нямаше смисъл знаейки дълбоко в себе си, че нещо ще ме разочарова. Баналната реплика "не съди книгата по корицата" играе главна роля в решението ми, само дето в моя случай именно корицата беше това, което ме накара да се потопя в живота на Америка Сингър и нейният избор.
Привлякоха ме пищните рокли, които даваха обещание, че все пак ме очаква нещо вълнуващо и сега, три дни по-късно, с ръка на сърцето мога да кажа че се радвам за времето което отделих и благодаря на приятелките си, които ми стъпиха на врата и ме принудиха да забуча нос в Киндъла и да не го вдигна от там докато не прочета поне първа книга. Разбира се, първо доведе до втора, а тя до трета и така изведнъж се оказах потопена в бласкавия живот на принцове, принцеси, крале, кралици и една не до там готова за короната девойка.

Наистина ще вложа всичко от себе си да не изпадам в подробности, не желая да развалям поредицата за тези, които може би все още не са я прочели, но ако си падате по леко фентъзи, по романтични истории и любовни многоъгълници, тези книги определено са за вас.

За 35 момичета Изборът е шансът на живота. Възможност да се измъкнат от съдбата, предопределена им още от раждането. Да бъдат увлечени в свят на блестящи рокли и безценни бижута. Да живеят в дворец и да се състезават за сърцето на прекрасния принц Максън. Но за Америка Сингер да бъде избрана е кошмар. За нея това означава да се раздели с тайната си любов Аспен, който е роден в каста, по-долна от нейната. Да напусне дома си, за да се включи в яростна надпревара за корона, която не желае. И да заживее в дворец, който е под постоянна атака от бунтовници.

Но когато Америка среща принц Максън, тя започва да се съмнява в плановете, коите е правила за себе си. И осъзнава, че животът, за който винаги е мечтала, не може да се сравнява с бъдещето, което никога не си е представяла, че ще има.



Когато започнах да "прелиствам страниците" на книгата първото нещо, което ми направи впечатление беше лекият стил на писане, който ни предлагаше авторката. Обичам книги, които мога да чета в свободното си време и които, така да се каже, не ме натоварват психически. Тази се оказа точно такава, накара ме за момент да забравя собственото си ежедневие, потопявайки ме в това на Америка и трудностите, с които й предстоеше да се изправи.
Навярно няма момиче, което да не припознае себе си в характера на борбената главна героиня. Още от самото начало показа себе си като упорито момиче, чийто години далеч не й прилягаха. С първите редове я определих за борбена и самостоятелна, още преди тя самата да го беше осъзнала.
Америка беше готова да се бори срещу кастите и ограниченията, които й налагаха от управлението на Илеа, само и само да даде шанс на връзката си с Аспен. И в този момент аз се влюбих! Не можех да преглътна факта колко чиста и детска беше любовта им насред целият този фарс от нелепи правила, с които те се бореха всеки ден. Бяха ми толкова сладки, буквално две деца които търсеха начин просто да бъдат заедно. И докато Америка беше готова да захвърли всичко в името на общото им бъдеще, било то и близо до прахта, Аспен от самото начало не ми се виждаше до толкова...отдаден, може би, на тази идея.
Но, това което ме отказа от връзката им няколко страници по-късно, беше именно факта, че Аспен колкото и да отричаше кастите, не спираше да се оправдава именно с тях.

И някак си вече можех да видя краят на взаимоотношенията им и дори го приветствах с отворени обятия готова да видя развръзката на историята и нетърпелива да достигна до самият край на книгата.
Беше ми изключително лесно да си представя Америка в двореца, заобиколена от лукс и възможности криещи се зад всяка затворена врата, която на нея й предстоеше да отвори. Самата тя не се виждаше там, но аз можех да си я представя. Хумористичният й подход и "непристойното" й поведение пред принца бързо ме накараха да се усмихна и дори да се почувствам горда, макар от самото начало да знаех че нямаше така лесно да му се даде, не й когато сърцето й току що бе разбито от единственият човек, който тя смяташе че истинския я разбира. Простичките неща, за които беше мечтала - съвместният живот с Аспен, захлупена къщичка пълна с деца, спокойствие - всичко това се беше изпарило за секунда и Америка трябваше да намери начин да се приспособи на място, където се чувстваше нежелана.
Преди дори да си помисля за връзката й с принц Максън, се влюбих за пореден път, но този път в Марли. Сладката Марли, която всеки път ми напомняше на добродушен лабрадор, който не спира да маха с опашка и връзката, която бързо се зароди помежду им. Наистина се радвам, че авторката ни предлагаше да видим и тази страна на Избора - връзките между участничките. Тези които Америка харесваше, и тези които не можеше да понася, а покрай нея и аз самата.

Когато връзката й с принца започна да се превръща в нещо повече, си помислих, че все пак имаше лек за разбитото й сърце и колкото и да не ми се вярваше, че могат да бъдат подходящи един за друг, ми беше напълно ясно че все някога авторката щеше да ни покаже и тази страна на историята си.

Максън беше този, който ме караше да се смея искрено с поведението си на "глътнал бастун", но как можех да му се сърдя когато възпитанието му прилягаше да се държи именно така. За щастие добре знаех, че Америка е тази, която щеше да му покаже още една страна на живота, за който той дори не подозираше.



Играта, която започнаха беше толкова очарователно сладка, че не спирах да се усмихвам. Факта, че смятаха да бъдат само приятели, беше точно толкова абсурден, колкото убежденията ми че повече никога нямаше да срещна името "Аспен" сред страниците.
Едва когато нещата помежду им се задълбочиха и един определен индивид отново се намести сред редовете, започнах да изпитам истинска агресия към Америка. На момени направо полудявах от факта, че не знае какво иска и бях готова просто да крещя срещу страниците "Избери някой и да се приключва". Разбира се, нищо не беше толкова лесно. Когато накрая срещнах една определена реплика нещо в мен се пречупи и за момент си помислих, че всички теории, които бях градяла ще се разпаднат. Но от друга страна щях да съм доволна дори ако свърши така, защото кое момиче трябваше да се определя само от присъствието на мъжки индивид в живота си? Любовта и уважението към самата себе си, бе далеч по-важно качество, което исках Америка да притежава, от това дори да има цялата любов на света с Аспен или Максън.


А на фона на всички това се случваха и далеч по-сложни неща от една любовна история с много ъгли, а авторката тепърва щеше да ни запознава с нея.







Беше ми трудно да преглътна факта, че все още имаше 5 момичета, които по някакъв начин можеха да се преборят за вниманието и любовта на Максън. Макар Америка да беше раздвоена, аз все повече клонях към идеята че нямаше по-перфектен за нея от самият принц и четейки бях убедена, че короната й принадлежи, макар тя самата да не си вярваше особено. Продължаваше да ме дразни факта, че Аспен беше в картинката и все още твърдя, че зад намеренията им има нещо скрито и чакам да видя какво точно е то. И, разбира се, отчаяно исках да има happy end за Максън и Америка.



Това, което не очаквах да прочета във втора книга е как лека по-лека Максън започваше да се отдръпва от нея. По един или друг начин виждах намеренията му да се подсигури и това едновременно ме дразнеше и изпълваше с разбиране. Защото, за Бога, кой беше готов да чака цял живот едно момиче, разкъсано между две момчета? Е, не че Принца знаеше за реалното съществуване на Аспен, или поне не подозираше колко близко беше той до жената, която искаше за своя принцеса. Това е бомба със закъснител, която все още чакам да избухне и дори за момент си мислех, че ще стане, когато нахлузиха черната рокля през главата й.

Искрено си поплаках на тази сцена, но сълзите ми бяха смесица между тъга и абсолютно страхопочитание. Не само към Америка, която беше готова да защити приятелката си, но и към Картър и самата Марли, които бяха готови да поемат последствията, когато единствената им грешка беше че се обичат. В онзи момент бях готова да приема факта, че нямаше шанс Америка да се върне при Максън и от там насетне, като че ли връзката им започна да спада стремглаво.
Въпреки всичко не исках в никакъв случай Аспен да се връща в картинката, нищо че никога не беше излизал от нея. И разбира се, отново се започна с главоблъсканицата, кой от двамата искаше в живота си. В единият момент беше убедена, че иска Аспен, а в другият Принца правеше нещо невероятно и тя беше готова да му отдаде живота си.

Знаех, че Максън все още изпитва дълбоки чувства към нея, но когато Крис се намеси в цялата идилия, а и самата Селест, която не можех да понасям, започнах да изпитвам желание сама да го стисна за врата и да го удуша. Но, когато хората казват "мъжа си е мъж" бяха прави, а в случая той беше не само мъж, но и Принц. Принц, който трябваше да има своят резервен план, в случай че любовта се окажеше недостатъчна за да задържи в живота си, жената до която искаше да заспива и да се събужда до края на дните си.




В "Елитът" авторката най-сетне ни предоставя възможността да видим една възмъжала версия на нашия бъдещ крал на Илеа. Максън, който започваше все повече от отстоява позицията си, започна да се изкачва в очите ми, измествайки напълно образа на Аспен, а за него все още твърдя че беше твърде подозрителен със собствената си нерешителност.
Убиваше ме, обаче, факта че Америка все по-малко желаеше короната и с всяка следваща страница бе все по убедена, че не я заслужава.
Още нещо, което ми хареса, бе и намесата на политическата страна от историята. Зачестилите нападения от страна на бунтовниците, дневниците на Грегъри и осъзнаването от страна на тримата главни герои, че кастите далеч не са толкова ефективни, колкото може би някога са били и че героят на миналото им, далеч не е създал "новата Илеа" от патриотични и морални подбуди.
Когато, обаче, Америка за пореден път промени мнението си и пожела Принца в мен отново се възроди онова пламъче на абсолютна агресия: "По дяволите, момиче, избери единият най-накрая и да се приключва". Разбира се, не искам да приключи. Не и преди Америка да достигне до единият с ясната мисъл, че това е той. Единственият. И да, готова съм дори накрая да остане с Аспен, стига да бъде щастлива с избора си.




~ Нина.