Здравейте прекрасни!

Влогмас ден 13, макар и с фатално значение заради цифрата, идва с поредния пост от моята не-нарочно-появила-се-рубрика : Ревю, ама не точно.
За тези от вас, които се чудят защо го кръщавам така, причината е че не знам вярният начин да бъде написано едно ревю и предполагам, че няма "правилен", но предвид факта че има блогъри, които пускат невероятни ревюта, не искам да наричам своите така знаейки че не е стилистично и "професионално" добре написано.
Предпочитам да си излея емоциите върху екрана, да усетите истинските ми чувства към книгата и героите чрез това, което съм написала, отколкото да се притеснявам че правя нещо не както трябва.
Без повече приказки, към ревюто...ама не точно.

Тази сутрин докато карах смяната си в заведението имах възможността да дочета "Правилата на привличането", за която съм сигурна, че всички вие сте чували. Започнах с книгата с голямо очакване, след като се влюбих в първата и нямах намерение да я прочитам толкова бързо. Исках да си дам достатъчно време, но уви - оказах се завладяна и потопена във водовъртежа от думи и не успях да я оставя докато не я приключих.
Преди да съм продължила, за тези които не са я чели давам допълнителна информация.

След като се забърква с опасна банда в Мексико, седемнайсет годишният Карлос Фуентес е изпратен да живее в Колорадо при по-големия си брат Алекс. Но той не желае да следва пътя, който брат му е предначертал за него, записвайки го в местната гимназия. Вместо това иска да продължи да живее „на ръба“ и сам да определя съдбата си. Изпълнен с бунтарски дух, Карлос много скоро се забърква в неприятности, натопен за притежание на наркотици от наркобарон с влиятелни връзки. За да не бъде изключен от училището, Карлос е изпратен да живее в дома на бившия наставник на Алекс – професор Уестфорд.
Когато Карлос среща Киара, дъщерята на професора, която е целеустремено и добро момиче, той е шокиран от чувствата, които започва да изпитва към нея. Тя по нищо не прилича на момичетата, които обикновено го привличат, но двамата много скоро откриват, че в сърдечните дела правилата на привличането надделяват над социалните различия. За съжаление, любовта им е почти невъзможна, тъй като въпреки желанието на Карлос да бъде с Киара, той не може да се откопчи от желязната хватка на наркобарона.
А дали Карлос ще е съгласен да застраши сигурността на Киара и семейството й заради шанса да живее живот, за какъвто дори не е мечтал?

Карлос Фуентес, определено носи в себе си кръвта на Фуентес, това се разбира още от първите няколко изречения в книгата. Сблъсках се с един подобен образ на Алекс - корав, сприхав и инат "хулиган", чието его е повече от необходимото, но ние го обичаме именно за това. Чарът му е завладяващ и дори и в моменти, в които ти иде да му откъснеш главата, не успяваш напълно да му се разсърдиш.
За пореден път видяхме образа на лошото момче, който бързо щеше да се пропука с правилното влияние и точния човек.

С подобен сюжет като в предишната книга, Елкелес ни запознава с връзката между два отделни и коренно различни характери, поставя ги в една среда и чака хаоса да се случи. Точно така виждах нещата между Киара и Карлос - два противоположни характера, чийто сблъсък създаваше същинска война, но нали точно това глава истинския закон на привличането: Противоположностите се привличат. А как само се привличаха двамата! Хареса ми как всичко започна като една игра, малко състезателен хъс и много борба за оцеляване.

Противоположността на Карлос беше Киара Уестфорд, и боже има ли начин това момиче да бъде повече като мен(или аз като нея). За пореден път виждам себе си литературен герой. Свитото момиче, което за пореден път си обещава, че ще излезе от черупката си, което се старае да вдига брадичката си високо и да не обръща внимание на това какво говорят хората, но все повече потъва в бездната когато някой я нагруби. Киара за мен беше едно момиченце, което имаше нужда да бъде защитавано, но в същото време в очите ми се превърна в една истинска жена, която сама си беше "рицар в бляскави доспехи". Противоречивият й характер и емоционалната й страна твърде много напомняше на мен, и бях убедена че сделката, която си бяха обещали, нямаше да бъде "просто това".

И макар книгата много да ми хареса и да я прочетох с интерес, ми се строи някак хаотична. На моменти се спирах замисляйки се да не съм пропуснала някаква страница или да ми се губят редове, защото сцените се сменяха твърде бързо и всичко ми ставаше на каша. Позволих си на няколко пъти да се върна назад, само да се уверя че наистина не пропускам нещо. В крайна сметка хаоса в книгата не ме кара да я харесвам по-малко, въпреки че действията можеха да се развиват една идея по-бавно.

Вие чели ли сте книгата и какво е мнението ви за нея?

~ Нина.