Здравейте прекрасни!

В днешния блогмас ви представям ревю на една от книгите в декемврийският ми списък. Успях да я прочета сравнително бързо, и макар този пост да бе предназначен за месец януари, реших да го напиша сега докато книгата ми е все още прясна в съзнанието.
Както винаги, когато пиша ревю на книга неподходяща за лица под 16 годишна възраст, така и сега ви препоръчвам да не продължавате да четете надолу, ако не сте фенове на вулгарният език и сексуалните сцени. Благодаря!

Отчаяно търся богат, известен, необвързан мъж с голям пенис, който да накара лъжливото ми, изневеряващо, което-е-трябвало-да-се-роди-без-пишка, бивше гадже  да осъзнае какво е изгубило. О, и давам добра преднина. Само казвам. Никой мъж с всичкия си не би отговорил на подобна обява.С това изключение, че го направиха стотици.Името ми е Гриър Карас, и никой не трябва да ми позволява да се доближавам отново до бутилка твърд алкохол. Защото, когато пия, с приятелите ми вършим глупости. Като да взема пример от арсенала на брат ми Крейтън и да постна нещо напълно откачено в интернет. Да се събудя със страхотен махморлук и да открия, че най-унизителния ми момент е блеснал в интернет пространството, не беше най-доброто ми изживяване.Представете си шока ми, когато едно от най-сексапилните лоши момчета на Холивуд, Каваноу Уестман, чука на вратата ми и си сваля панталоните, за да докаже, че наистина има огромен пенис.Това, което обаче, че не може да обясни е защо изчезна от живота ми преди три години, без да ми каже и дума, само за да се появи на големия екран след две години, убивайки лоши момчета в екшън филми.И сега, той ме иска обратно.Какво по дяволите трябва да направя?



Първото ревю на книга, което някога съм писала, беше на трилогията "Порочен милиардер" от същата авторка. Тогава бях останала очарована от трите книги, историята и начина на поднасяне и за това никак не се замислих когато видях готовият превод на друга книга от същата авторка. Само че...

Е, първо ще започна с това, е искрено благодаря на Ralna и форумът на BG-World за предоставената възможност да прочета книгата. Фен преводът беше прекрасен, добре поставен стилистично, а бе изобщо Ralna отново се беше справила прекрасно! Благодаря!!
Само че хубавите думи относно книгата май приключват до тук.

Останах разочарована. Никак не исках да започвам по този начин и вложих всичките си сетива в това да харесам книгата, но не успях. Нека споделя, че е само 139 страници, които по принцип са нищо работа, но факта че я четох в продължение на три дни показва достатъчно колко трудно ми беше да я изчета.
Не беше нещо, което не съм чела до сега и макар че непрекъснато да чета книги с един и същ замисъл, и дори сюжет, някак си тази не можах да я приема. Винаги има нещо различно в книгите от един и същ жанр, дали ще е поведението на героя или нещо друго, то винаги успявам да разгранича различните книги от различните автори(а дори и от едни и същи автори), но тук не успях. Забелязах твърде много повтарящи се сцени, еднообразни мисли и изказвания, които някак си ме подразниха и дори извъртах очи когато за пореден път една и съща мисъл минеше през главата на героите.

"— Не очаквах да ме помниш. Ти си голяма клечка от Холивуд, а аз съм момичето, на което върза тенекия преди три години."

Главната героиня - Гриър Карас, по-малката сестра на Крейтън от трилогията "Порочният милиардер", беше типичната примадона, поне в моите очи. Богатото момиче, което не се мисли за принцеса, преуспяла адвокатка на двадесет и шест години, която мрази че непрекъснато бива свързана с по-големият си брат и трябва да си мери приказките и да внимава с действията си, за да не накърни имиджа му. Разбира се, това не й се получава особено, което разбираме още от първите няколко изречения в книгата.
Поради някаква причина не успях да приема факта, че има високо самочувствие за себе си и уж знае какво иска, а в същото време се беше въвлякла в две годишна връзка, която никак не отиваше на персонажа й. На всичко отгоре не пропускаше факта да отбележи колко бил гаден живота й, което ме подразни.

От друга страна беше голямата холивудска клечка - Каваноу Уестман, който така и не успях да приема в образа, който авторката му налагаше. Беше ми сух, недодялан и никак не секси, както беше с Крейтън. Разбира се, знам че двамата герои са различни и не бива да ги сравнявам, но когато играят почти един и същ образ, няма как да не се опитам да намеря допирните точки и от това, което мога да кажа, е че Кав беше някакво бегло подобие на Крей и никак не му отиваше да се прави на това, което уж е, а в моите очи не беше.
Ох, знам че навярно звуча объркано, но силно се надявам да следите мисълта ми.

И така, след като още от самото начало не успях да се влюбя в главните герои ми беше ясно, че да харесам книгата беше почти невъзможно. Въпреки това продължих да я чета надявайки се, че ще стигне до кулминацията и тя ще бъде нещо, което може и да съм чела, но ще бъде представено по начин, който все още да ми бъде интересен. Е, този момент не дойде. Редовете минаваха, а на мен дори ми доскуча от секс сцените, които вече бях чела, от неправилното поставяне на доминант и събмисив и от вулгаризма, който по някаква причина този път не можех да приема, може би защото не беше представен по правилният начин. Граница винаги има и целта на еротик жанра е да намериш златната среда без да я преминаваш - поне по мое мнение.

Действията хем се развиваха много бързо, хем имаше някакъв застой. Героите се събраха още в началото на книгата, през цялото време се гореше за някаква голяма тайна, която чаках да разбера, но дори и тя не успя да ме накара да тръпна в очакване за края. Това, което ме караше да чета по-бързо, беше за жалост факта че искам да я дочета и да премина към следващата книга за месеца. Знам, не звучи добре, но все пак сте тук да чуете искреното ми мнение и нямам причина да ви лъжа.
Единственото, което има минимален шанс да ме накара да прочета следващата книга когато бъде преведена, то това е краят който остави някакви следи и от шок у мен, след като разбрах така дълго пазената в цялата книга тайна.

Вие чели ли сте книгата? Какво е мнението ви за нея и само за мен ли не беше "чашата чай", която търсех?



~ Нина.