Blogmas day 19: В търсене на Аляска.
Ако случайно сте чели част от първите ми постове то навярно знаете, че тази година предприех най-голямото предизвикателство в живота си. Работата е там, че когато цял живот стоиш на едно място и от страх отказваш да погледнеш света и да си позволиш мисълта, че отвъд оградата има нещо голямо, е наистина трудно накрая да поемеш какъвто и да е било риск. Обаче живота е един и той си тече и когато накрая остарея и си седя заобиколена от котки искам да си спомням за годините, в които съм поемала рискове и съм изпълнявала мечтите си. Искам да имам пример, който да дам на децата си за да ги накарам и те да поемат рискове, пък ако ще после да сгрешат.
И така, в края на 2015 взех решението, че ще замина на бригада - не толкова за парите, отколкото за приключението. Нямах идея какво ще работя, за колко пари и по колко часа. По дяволите, нямах идея дори къде ще отида, знаех само че искам да опитам. И така, май 2016 година се оказах на самолет за другия край на света. Сама. Без да познавам никого, само с един куфар и джоб пълен с мечти. Оставих родителите си и приятеля си, цялото си семейство, което беше най-трудно нещо на света! Но си струваше.
Това, обаче, не е пост в който да ви убеждавам да поемате повече рискове, искам просто да ви покажа резултата от риска, който поех аз чрез няколко снимки :)
 |
| По пътя за маунт Хийли. |
 |
| Поглед от върха след 3 часа изкачване. |
 |
| По пътя за Mount Healy Overlook. |
 |
| Северното сияние. |
 |
| Северното сияние. |
 |
| 22:30 вечерта. Слънцето там започна да залязва и да става тъмно едва в средата на август. Преди това беше светло през по-голямата част на денонощието. |
 |
| Малкото градче, побираше с себе си един мотел с бар, две бензиностанции, крайпътна закусвалня, кафене, общежитие и няколко вилни къщи. |
 |
| Когато слънцето най-сетне започна да залязва, гледката винаги беше уникална! |
Благодаря ви за отделеното време!
Останете позитивни и прекрасни!
~ Нина.
п.п. Блогмас ден 20, по-късно днес :)
0 коментара