Здравейте прекрасни!

От дете си мисля за денят, в който ще се омъжа. Исках да се видя в бяла рокля застанала до човека, с който ще прекарам остатъка от живота си. В главата ми всичко беше перфектно, но в реалността далеч не беше така.
Няма начин един сватбен ден да мине както сте го планували. Ако вие си мислите че е минал така, то е хубаво да поговорите с най-близките си, защото навярно те са скрили някоя друга подробност от вас за да не ви притесняват. Ето ги моите 5 неща, които не минаха по план.

1. Направата на покани и подаръци.
Моля всичко бъдещи булки да не се залъгват, че могат сами да изработят поканите си. Освен ако не сте някой DIY guru то по-добре се доверете на агенция. Същото важи и за подаръчетата на гостите - да, станаха страхотни накрая, но една седмица преди сватбата е по-добре булката да не прекарва часове в лепене на панделки върху керамични лебеди.

2. Роклята.
Това, което най-малко искате да се обърка! Е, освен младоженеца да избяга преди да каже "Да". Роклята си закупих готова от магазин, трябваха й само козметични поправки. Беше втората рокля, която облякох в рамките на половин час и се оказа всичко, което искам - освен това влизаше в бюджета ми.
Ужасът дойде в деня на самата сватба. Бях най-спокойната булка на света! Станах рано, изкъпах се, подготвих масата за гримьорката и фризьорката, пих кафе...същинско спокойствие. Докато не дойде момента, в който ципът на роклята просто не се закопчаваше! Нямаше значение колко човека се изпробват, проклетото нещо достигаше до едно положение и нито сантиметър нагоре. Куриозът беше когато...се скъса! И ето ме мен, гримирана с прическа, младоженецът и кумовете на път, а моята пуста рокля е скъсана. От сърце съм благодарна за златните ми майка и сестра, които търпеливо зашиха роклята върху мен и тя не мръдна цял ден.
От тази стресираща история излезе една забавна такава, когато в краят на вечерта, моят вече официален съпруг, трябваше да се помоли за ножица в хотела, защото нямаше друг вариант за да ме съблече.

3. Гостите, които не познаваме.
Спомням си ясно момента, в който с мъжа ми стохме в градината на ресторанта и се снимахме със семействата по отделно. В един момент към нас се запътиха трима усмихнати човека, които имах чувството че виждам за пръв път в живота си.
Аз: Тези кои са?
Той: Не знам, твои са.
Аз: Не са мои! Сигурен ли си, че не са от твоята рода?!
Извод - придържайте се към най-близките си хора и приятели. Живеем в 21 век, не е нужно да каним братовчеди до 10то коляно.

4. Тортата.
Представете си блажената сцена. Булката седнала на една от масите, уморена пие кафе по никое време, а сестра й се настанила в нея и си говорят с останалите хора от масата. Всички се забавляват, музиката е силна, а алкохола се лее. Наближава 23 часа. Изведнъж сервитьорката прикляка до булката и с възможно най-милият и тих глас казва: Извинете, но тортата ви още не е пристигнала!
Няма нужда да ви описвам шока, който беше по лицето ми! Сестра ми беше тази, която пое удара по-тежко, защото именно тя организира и избра тортата. В крайна сметка всичко завърши добре. Един съвет: питайте сладкарницата, от която поръчвате в колко часа отнасят тортата в ресторанта и помолете да се координират помежду си.

5. Булката, която не яде.
Никога не си и бях помисляла, че ще съм от онези булки които не слагат и залък в устата си цял ден. Оказа се, че съм! Най-голямата грешка, която можете да допуснете! С идването на църковния ритуал вече не си чувствах краката, токчетата не помагаха, а дългото пеене на попа още по-малко.
Да, бях онази булка, на чиято й се наложи водещият да съобщи на микрофона, че ще има пет минути почивка преди влизането в ресторанта. Не беше забавно!



~ Нина.